петък, 30 септември 2011 г.

РД във Велинград

Пред една от чешмичките в Гуцал.
 
Събират ми се цели три свободни дни след 22-ри! (На самия празник трябва да се работи, за да могат други да почиват.) Задължително трябва да се уползотворят. Пускам байкмап-а и почвам да фантазирам... Сапарева баня изглежда добре -- хем е близо до София, хем до хубавите рилски баири като Мальовица, Осогово (до където има асфалт), Паничище, Боровец, а защо не и Рилския манастир.
Контраофертата идва по телефона: рожден ден на приятелка във Велинград. Бърза консултация с картата и маршрутът е изготвен: през Железница, Самоков и Белово. Остава само да се обадя, за да откажа свободното място в колата и направя набез в някой хипермаркет за провизии.

сряда, 28 септември 2011 г.

как се кара колело

Потрябва ми наскоро нещо твърдо, плоско и с размерите на лист A4, за да си подложа. Взех от библиотеката една от онези детски енциклопедии, които баба ми беше купувала за мен и брат ми в началото на 90-те. Заглавието й е "Колела и крила" и първите страници са посветени на велосипедите, включително и как се карат:

Как се кара колело? До преди няколко месеца не знаех :blush:

неделя, 11 септември 2011 г.

пукане на гуми



Пукам три гуми за една седмица. Добър повод да си взема помпа.

От това научавам следните неща:
  1. Трябва да имам помпа. Изпълнено!
  2. И резервни гуми. Готово.
  3. Да сменям резервната гума бързо в полеви условия: първият път ми трябва около половин час, а уж съм гледал клипчета в You Tube...
  4. Да лепя спукани гуми както трябва. Това е много важно, като се има предвид, че цената на една гума е между 6 и 10 лева. Стига дупката да не е в основата на вентила, всяка гума може да се лепи отново и отново.
  5. Преди всяко каране да напомпвам добре гумите, а ако трябва и по време на карането (така, де -- в почивката :)) -- най-честите спуквания са тип "змийско ухапване" -- получават се когато се мине през дупка на пътя и няма достатъчно налягане във вътрешната гума.
  6. Да не си забравям щангичките -- онези пластмасови неща, без които смяната на гума може да бъде истински кошмар, ако не и невъзможна.
  7. Със спукана задна гума може да се кара... някак си. Но с предна -- абсурд!
Общо взето това е: спуканата гума е нещо неприятно, но не е краят на света. Просто човек трябва да е подготвен, за да не се налага да си прекъсва карането и да се чуди кой влак или автобус да вземе, за да се прибере вкъщи с лошо настроение... заради една нищо и никаква гума.