РД във Велинград

Пред една от чешмичките в Гуцал.

 
Събират ми се цели три свободни дни след 22-ри! (На самия празник трябва да се работи, за да могат други да почиват.) Задължително трябва да се уползотворят. Пускам байкмап-а и почвам да фантазирам... Сапарева баня изглежда добре -- хем е близо до София, хем до хубавите рилски баири като Мальовица, Осогово (до където има асфалт), Паничище, Боровец, а защо не и Рилския манастир.

Контраофертата идва по телефона: рожден ден на приятелка във Велинград. Бърза консултация с картата и маршрутът е изготвен: през Железница, Самоков и Белово. Остава само да се обадя, за да откажа свободното място в колата и направя набез в някой хипермаркет за провизии.

как се кара колело

Потрябва ми наскоро нещо твърдо, плоско и с размерите на лист A4, за да си подложа. Взех от библиотеката една от онези детски енциклопедии, които баба ми беше купувала за мен и брат ми в началото на 90-те. Заглавието й е "Колела и крила" и първите страници са посветени на велосипедите, включително и как се карат:

Как се кара колело? До преди няколко месеца не знаех :blush:

пукане на гуми

Пукам три гуми за една седмица. Добър повод да си взема помпа.

От това научавам следните неща:

1. Трябва да имам помпа. Изпълнено!
2. И резервни гуми. Готово.
3. Да сменям резервната гума бързо в полеви условия: първият път ми трябва около половин час, а уж съм гледал клипчета в You Tube...
4. Да лепя спукани гуми както трябва. Това е много важно, като се има предвид, че цената на една гума е между 6 и 10 лева. Стига дупката да не е в основата на вентила, всяка гума може да се лепи отново и отново.
5. Преди всяко каране да напомпвам добре гумите, а ако трябва и по време на карането (така, де -- в почивката :)) -- най-честите спуквания са тип "змийско ухапване" -- получават се когато се мине през дупка на пътя и няма достатъчно налягане във вътрешната гума.
6. Да не си забравям щангичките -- онези пластмасови неща, без които смяната на гума може да бъде истински кошмар, ако не и невъзможна.
7. Със спукана задна гума може да се кара... някак си. Но с предна -- абсурд!

Общо взето това е: спуканата гума е нещо неприятно, но не е краят на света. Просто човек трябва да е подготвен, за да не се налага да си прекъсва карането и да се чуди кой влак или автобус да вземе, за да се прибере вкъщи с лошо настроение... заради една нищо и никаква гума.

Трън: първа кръв

Преминаването от едно хоби на друго не винаги става изведнъж. Да, вече имам шосейно колело, да спортът ми допада, да имам свободно време. Но двете седмици на летния отпуск си ги запълвам със: Пирин, Резерватът СЗ, Родопите... и киснене в София. С колелото по-далече от Мрамор, Банкя и манастира над Клисура  не ходя. 

След средата на август е и за събота и неделя отново има планове за билото на Пирин (тази планина трудно омръзва). В последният момент обаче всичко се проваля -- ангажименти на приятел, свързани с ненам-си-кво-си* в южната ни съседка. Блях! :( Не че не мога да си ждрапам самичък из планината, правил съм го и не е лошо..., но с компания си е друго :(

И все пак: свободен уикенд, но с какво да го запълня? Подпряното на стената чистичко и (черно-)бяло колело ми помага да си отговоря на този въпрос. Решавам в един от дните да ходя доооо.... Трън. Не е чааак толкова далече (си мисля), пък и ще мога да взема печат за приятел от Трънското ждрело.  

ново колело

Така, вече съм се научил да карам колело, но нямам свое такова. 

Пробвам на приятели и установявам, че големите и тънки гуми ми допадат повече :) Ясно е, че ще се купува ново колело, но преди това трябва наистина да се науча да карам, а не просто да пазя равновесие. За целта изравям една обява от форума на mtb-bg и на другия ден взимам железния Specialized Rockhopper от местния куриерски клон. Модел от началото на 90-те години на миналия век и разбира се червено на цвят. Радост голяма! Измивам го с шампоан и вечерта (под прикритието на нощта) го бутам до близкия училищен двор, далече от колите и критичните погледи...

Няколко седмици по-късно вече съм доста по-уверен и се колебая между хибрид и шосейка. Везните окончателно се наклоняват към второто, когато случайно попадам на етап от Джиро-то по "Евроспорт" -- Контадор побеждава в изкачването на Етна. "Уау!", мисля си, "С тия леки колелета с тънките гуми изкачват цели вулкани. Искам и аз!" Дълго обмисляне на финансовата страна, избиране на марка и модел... и в един хубав ден в края на юни продънвам кредитната си карта и се опитвам да запазя спойойствие докато големият кашон от Германия пристигне вкъщи.

Драматична снимка на колелото, опряно на гола бетонна стена :P

Сглобявам го съвсем сам! 

Първото ми сериозно приключение, като изключим една среднощна разходка до Обеля, е да се придвижа от Люлин до Стрелбище (или там някъде), където е сервизът/магазинът на МаксБайк. По "Сливница" карам в бус лентата и даже се "състезавам" с две лапета на моторизирано колело. Колкото и да дават газ, не могат да ми се изплъзнат :) 

Криво, ляво, стигам, с което и развенчавам (за себе си) мита, че шосейните велосипеди не могат да се ползват в градски условия. Моооогат! Друг е въпросът до колко оправдано е използването на скъпо колело за придвижване в града. Изобщо даже не е! :) В сервиза се отнасят с разбиране към мен... Показват ми как всъщност трябва да се сложи предната капла (да няма мърдане нагоре-надолу), центрират ми скоростите и ми помагат в избора на каска и автоматични педали. Доволен клиент съм, да :) Нямат от моя номер шпайкове, та си поръчвам от Интернет. После се срещам с приятели наблизо, за да полея новото колело. Така де, за бира винаги се намира повод и компания ;)

------------------------------------------